---

Къде изчезна добротата?
Измислица ли беше тя?
Или пък приказка, която
не съществува на света?

Край мене тя довчера беше
усмивка, поглед, топла длан.
Стопи ли я кошмара днешен
в света от злото завладян?

Животе мой, какво ти носиш?
Защо от мъка разлюлян
светът е пак окаян просяк,
прострял за милостиня длан?

Животе мой, какво ми носиш?
Защо от мъка разлюлян
светът е пак окаян просяк,
прострял за милостиня длан?

Наоколо ми – бедни, гладни.
Свят и нещастен, и голям.
Душата само – хляб грамаден
все още мога да му дам.

Но той със присмех гледа в нея.
Какво пък! Тайно се теша:
все някога ще огладнее
светът и за троха душа.

Животе мой, какво ти носиш?
Защо от мъка разлюлян
светът е пак окаян просяк,
прострял за милостиня длан?

Животе мой, какво ми носиш?
Защо от мъка разлюлян
светът е пак окаян просяк,
прострял за милостиня длан?

---

Teksty umieszczone na naszej stronie są własnością wytwórni, wykonawców, osób mających do nich prawa.