Едно момиче може би умира. Едно момиче може би съм аз. Сред нивите на Добруджа се спира приведено като пшеничен клас.
По жицата, от птици натежала, то търси в синия небесен свод онази чудна лястовица бяла, която, казват, носела живот.
Лястовице моя, моя бяла птица, аз те чакам всеки ден. Ти кога ще спреш на тази жица? Ти кога ще прелетиш над мен?
Едно момиче може би за сбогом размахва в здрача своя шал червен, а маковете шепнат: „Колко много момичето приличало на мен!“
И към света ръце простряло, то тръгва със надежда и тъга да търси тази лястовица бяла, невиждана от никой досега.
Лястовице моя, моя бяла птица, аз те чакам всеки ден. Ти кога ще спреш на тази жица? Ти кога ще прелетиш над мен?Teksty umieszczone na naszej stronie są własnością wytwórni, wykonawców, osób mających do nich prawa.
