Казват, че всеки поет във джоба си някъде пази един пожълтял празен лист за стара любов да разкаже.
На масата сутрин в кафето той никога не е сам, но съседното място все пази – за кого, за кого ли… не знам.
Припев: (×2) Но зная как се обичат, щом са далеч сърца, които по свой път вървят; очи се срещат един път на век, а после почти се забравят.
Нощем в града, сред неони, от свещи опушена стая, той старите спомени гони – с кого ли, с кого ли… не знам.
Припев: (×2) Но зная как се обичат, щом са далеч сърца, които по свой път вървят; очи се срещат един път на век, а после почти се забравят.
За кой ли път ръката му посегна към хартията. Дали нямаше да напише някоя безсмислица и да развали всичко? Следобедното слънце очерта нечий силует на входа на кафенето и той се усмихна неволно.
Припев: (×2) Но зная как се обичат, щом са далеч сърца, които по свой път вървят; очи се срещат един път на век, а после почти се забравят.Teksty umieszczone na naszej stronie są własnością wytwórni, wykonawców, osób mających do nich prawa.