Тече животът покрай нас. Изтича ден по ден и младостта съблича като дреха. И всеки минал негов час звъни отдалечен подире ни като жестоко ехо.
И както пролетният дъжд, валял над любовта, ни носи още в свойта сладка песен, пробуждаме се изведнъж – къде е пролетта? Край нас е вече късна, късна есен.
През вихъра от майски цвят, от юлски зной и зимен мраз не остарява този свят, щом не старее той във нас.
Тече животът покрай нас. Тече като река. Изтича си щастлив, но мимолетен. И сепваме се чак тогаз, щом в жадната ръка съзрем, че капчица последна свети.
Но в тази капчица тъга е сбран дъха крилат със цялата безкрайност на човека. Безсмъртна е една река, огромна като свят и в капчици през две очи изтекла.
През вихъра от майски цвят, от юлски зной и зимен мраз не остарява този свят, щом не старее той във нас.Teksty umieszczone na naszej stronie są własnością wytwórni, wykonawców, osób mających do nich prawa.