Ела! Че притъмня и стана тежко. Пътеката остана без душа. Защото няма истина без грешки, аз чакам. Сама. Страдам. И мълча.
Неволята от преданост настана, от ревност – риска, от тъга – скръбта. (×2) Изчезнаха словата – стана няма, безкрила, охладена любовта.
Мълча в едно жестоко постоянство, в една неразрушима тишина. Мълча във тъжното пространство, в ужасно разредена тъмнина.
Защо тъй рано мръква над полето? Къде потъват всички гласове? (×2) Над мене – непробудени дървета. Край мене – онемели ветрове.
Ела! Че притъмня и стана тежко. Пътеката остана без душа. Защото няма истина без грешки, аз чакам. Сама. Страдам. И мълча.Teksty umieszczone na naszej stronie są własnością wytwórni, wykonawców, osób mających do nich prawa.