Мрак и мъгла
Изпълват старата гора
В нощ без луна
Броди моята душа
Призрак мълви
Вълците край мене вият

Там през нощта
Аз видях
Дивно самодивско хоро
И запях
В плен на таз неземна красота

В плен на таз неземна красота
Онемях
Сграбчен от моя възторг
Отлетях
Надалеч
С вечността сред красиви гори
И се лях като ручей
От мъртва прокобна вода...

Караконджул прекъсна моя бяг
Караконджул, изникнал в стълб от мрак,
Сграбчи нежна самодива
Изтръгна нейното сърце
Поднесе го към мен във мрака
С обагрени от кръв ръце
Поех го аз и със наслада
Погледнах мъртвото лице
Отхапах късче от душата
На горското дете

---

Teksty umieszczone na naszej stronie są własnością wytwórni, wykonawców, osób mających do nich prawa.