Отде дочувам твоят глас? Не си ли слухова измама? Сред този моторетен бяс щурчета май отдавна няма. Отде дочувам твоя вик? Дали в бетоните горещи сънуваш като мен треви и искаш да ми кажеш нещо? Или пък в своята душа незнайно как съм те пренесъл и днеска, ако не греша, оттам пак чувам твойта песен? Където и да си, щурче, свири ми, аз ще те долавям! Чрез тебе в мене ще тече животът ми недозабравен. Ще шушнат сенокоси пак, светулка в здрача ще наднича и синкавият полумрак ще слиза с образ на момиче. И аз със шепи под глава, ще го целувам с дъх иконен. В звезда, в жена, в любов, в трева със теб ще претворим бетона. Свири, свири, свири, щурче! Ах, подлудявай ме, не спирай, макар да казват всички, че щурците, свирейки, умират! Teksty umieszczone na naszej stronie są własnością wytwórni, wykonawców, osób mających do nich prawa. |