Това е филмът. Друго няма. Валери Петров Човешка, простичка, банална, развиваше се любовта. Макар и тъй сантиментална, отдън душа ме трогна тя. Тя в мен събуди всички болки. И там, върху екрана бял, въртяха се не двете ролки – въртеше се животът цял. Въртяха се в една окръжност прощални погледи, слова. А пък на мен ми беше тъжно и без това, и без това… Но някой захихика в здрача и аз се сепнах изведнъж: на мен се смееха – че плача… Измъкнах се. Валеше дъжд. Аз бавно тръгнах в този злобен град, пълен с присмех, дъжд и дим, щастлив, че още съм способен да се разплача и от филм. Teksty umieszczone na naszej stronie są własnością wytwórni, wykonawców, osób mających do nich prawa. |