…И пак онази стряха, вита, ясна… И пак над нея оня заник тих… И пак тъй вечерта смирено гасне, тъй както в Дебеляновия стих. Но вече тук живеят чужди хора. И камъчето, хвърлено в нощта, днес не отваря малкия прозорец… …Да, аз се губих дълго по света. Къде ли не замръквах с пътя свирещ! Къде ли не намирах друг свой дом! А моят чакал, чакал… най-подире ми отмъстил за всичко мълчешком. Завинаги вратата си затворил. И аз пред прага мълком се теша, че вишната, отсечена от двора, е оцеляла в моята душа. Teksty umieszczone na naszej stronie są własnością wytwórni, wykonawców, osób mających do nich prawa. |