Подавам ти я. Ето на̀ – прости! Протягам ти я, за да се покая за нещо, за което знаеш ти, но за което аз, уви, не зная. Виновен съм. За всичко. В този свят единият все в нещо съгрешил е, единият – все в нещо виноват. И този тук един съм аз. Прости ми. Ти не прощаваш. Гордост. И тъга. Вместо с любов с ирония ме плисваш. И моята протегната ръка със празното пространство се здрависва. Добре тогаз. Ще си я прибера. Ще си я взема, щом не ти е нужна. Но тази длан, била с теб и добра, но тази длан, била с теб и нечужда, един път непоета ли умре, несрещната един път ли остане, знай, вече няма никога да спре и да понечи твоята да хване. Отблъснеш ли я днес, то утре как ще хвърлиш мост помежду теб и мене? Не, не поемай моята ръка, но да не стане някога така, че да я търсиш в цялата вселена… Teksty umieszczone na naszej stronie są własnością wytwórni, wykonawców, osób mających do nich prawa. |