Защо сме зли, защо сме толкоз лоши, защо понякога, във толкоз злост удавени, делим имоти, служби и разкоши? Еднакво смъртни всички сме. Забравяме! Забравяме! Еднакво алчни, диви, забравяме го в свойте дрязги, страшните! Дали смъртта еднаква толкоз плаши ни – еднакво смъртни, но еднакво живи! Ах, престанете! Нека поживеем и ние, хора, мъдро като хората! Една земя ще е над нас, отгоре ни, но важно е, дордето сме над нея… Teksty umieszczone na naszej stronie są własnością wytwórni, wykonawców, osób mających do nich prawa. |