В памет на Атанас Далчев Защо са тези словеса красиви? Защо – и тези купища цветя? Да бяхме му ги давали приживе – по̀ щяхме да го стоплим ние с тях. Наоколо ни духа вятър леден. Отде ли е? Затворено отвред. Но и със затворени очи ни гледа и ни прощава мъртвият поет. И някаква подробност малка, дребна, наглед – нищожна, скритом ме яде: на този ден, във който го погребват, преди години аз съм бил роден. Случайност. Съвпадение. Покъртен, въздъхвам с още дишащи гърди: на мойто рождество погребват мъртъв… На мойта смърт пък кой ще се роди? Teksty umieszczone na naszej stronie są własnością wytwórni, wykonawców, osób mających do nich prawa. |